Украйна и Русия: Краят на играта
Джордж Либман, theamericanconservative.com Следвайте " Гласове " в Телеграм
Много от нормалните обвинени, които поддържаха неразумните войни на Америка във Виетнам, Ирак и Афганистан, както и недомислените интервенции в Югославия, Сирия и Либия с техните дестабилизиращи бежански потоци, предстоящо поддържаха неотклонното предпочитание на държавния секретар Антъни Блинкен за участие на Украйна в НАТО преди нашествието. Блинкен, както и съветникът по Националната сигурност Джейк Съливан, са предани клинтънисти, които напълно подкрепяха плана за разширение на НАТО, на който се противопоставяха Джордж Кенан, Уилям Пери, Джак Матлок и други.
Тази непреклонност е ориентирана по отношение на нещо, което от дълго време е ясно за мен и за доста други хора – постхрушчовска Украйна е неестествен конструкт. Изборите, които тя направи, разкриха остри несъгласия на районно, етническо и религиозно равнище. Крим, съветски до 1954 година, е обичайно седалище на съветската просвета и едвам на 22 % от украинската преди 1959 година. Донбас беше ръждясалият промишлен регион от предишното на Русия. Процедурите в Народното събрание на обединена Украйна приличаха на ръгби мач повече, в сравнение с е обикновено за парламентарни диспути. Режимът беше подкупен най-малко колкото съветския, а страната имаше по-нисък стопански растеж. Съединени американски щати постъпиха умно, като не направиха огромен проблем от съветското анексиране на Крим.
По-нататъшните нападателни дейности на Путин явно бяха подхванати с вярата да се форсира бързото раздробяване на Украйна и незабавното ѝ сливане с Русия. Това не се случи. Но в случай че Русия желае да се измъкне от тази случка на Путин, ще са ѝ нужни известни тласъци, с цел да го направи.
Ключът към тази обстановка е да се запитаме какво би желало едно рационално държавно управление на Русия – царско, демократично, комунистическо или властническо. Отговорът е, че то би желало това, което беше дейно дадено на Съветския съюз в Ялта и Сан Франциско – ролята на един от петте международни служители на реда. Руският външен министър Сергей Лавров неотдавна сподели същото, обаче никой не слушаше.
Следвоенното съглашение, реализирано в Техеран и Ялта, предвиждаше заветен съюз сред непрекъснатите членове на Съвета за сигурност на Организация на обединените нации, а не международно държавно управление, учредено на равенството сред страните, сходно на Лигата на нациите. Това съглашение, последвано от Европейския концерт и системата на конференциите, докара до стогодишен интервал без огромни войни.
Организация на обединените нации е в центъра на вниманието на Рузвелт както в Техеран, по този начин и в Ялта, както се вижда в „ Рузвелт и Втората международна война “ на Робърт Дивайн (1969 г.) и „ Изгубените съюзи на Рузвелт “ на Франк Костилиола (2011 г.)
Отстъпките на Рузвелт пред Сталин в Ялта по някои въпроси като Курилските острови и Калининград, бяха оневинен тласък за руското присъединяване в конференцията в Сан Франциско за учредяването на Организация на обединените нации, което присъединяване беше обсъждано от Рузвелт и неговият държавен секретар Едуард Стетиниус като огромна дипломатическа победа. Следващите руски и съветски външни министри и президентът Горбачов призоваваха за активиране на Военния комитет на Организация на обединените нации като средство за поддържане на мира, както и за осъществяване на периодически конференции на петте огромни сили, според записаното в Устава на Организация на обединените нации. В една от книгите си след президентския си интервал Никсън приканва за периодически срещи на върха на великите сили по френско-германския модел, основан от Дьо Гол и Аденауер.
Институционализирането на тези практики би било най-малкото жест за отсрамване на руснаците, а също и отделянето на няколко милиарда $ от съветските активи, иззети от западните страни, за обезщетение на фамилиите на починалите във войната руснаци и украинци.
Вместо това, царят на глобите от Държавния департамент приветства радостно изчерпването на съветските влаутни запаси в резултат на войната, като че ли се чака обедняла Русия да бъде бастион на мира, а не на анархията. Всякакво допустимо съглашение би трябвало да планува преустановяване на глобите във връзка с целия импорт, с изключение на военния. Неефективността на глобите за мирните процеси беше демонстрирана в продължение на четиресет и пет години в Иран, шейсет години в Куба и седемдесет години в Северна Корея.
Украйна има състоятелен интерес за присъединение към Европейски Съюз, само че тя би трябвало да го направи с изискването за понижаване на външните мита на Европейски Съюз върху търговията сред Русия и Украйна. Отношенията на Европейски Съюз с Норвегия и Швейцария, които са страни от Европейската асоциация за свободна търговия (ЕФТА) могат да послужат за подобен образец. Продължаващото участие на Украйна в Общността на самостоятелните страни би трябвало бъде не номинално, а действително. В руско време стопанските системи на Русия и Украйна бяха мощно взаимозависими. Русия разбираемо не желае балканизация на руската стопанската система по образеца на тарифните бариери, оказали унищожителен резултат върху страните, които наследяват Романовата, Хабсбургската, Хохенцолернската и Османската империи сред войните.
Нито едно съветско държавно управление не би желало участие на Украйна в НАТО, до момента в който западната военна помощ без никакви рестрикции продължава да бъде разполагаем на Украйна, заради неотдавнашния ѝ опит. Дори участието на Норвегия и Дания е обвързано с лимитираното наличие на непознати военни бази и войски на територията на тези страни. В предишното Германия и Франция попречиха участието на Украйна в НАТО и без подозрение ще продължат да го вършат. Това не наподобява като проблематична точка.
Лидерите и на двете страни имат право на гаранции, че няма да бъдат екстрадирани в Хага или другаде. Както уточни възрастният италиански външен министър Карло Сфорца, диктаторите не са склонни да приберат тигъра в клетката, в случай че те самите ще се окажат в нея. Практиката през 19 век не е предвиждала екзекуция на победени държавни глави – Наполеон е бил изпратен на Елба и след това на Св. Елена, императорите Вилхелм II на Германия и Карл на Австроунгария, както и последният султан на Турция са получили разрешение да умрат в заточение, а водачите на комунистическите страни, които непринудено предадоха властта в 1989 година (с изключение на неотстъпчивия Чаушеско), бяха оставени да умрат добродушно в личните си страни.
Единствените процеси за военни закононарушения против водачите би трябвало да се водят в личните им страни. Чисто двуличие е Съединени американски щати, която не се е включила към Международния углавен съд, след това да изисква или да способства за екстрадиции в него, тъй като неговите членове можели да се окажат наследници на убийците на царя и фамилията му в Екатеринбург.
Каквито и да са били възможностите за „ кадифен бракоразвод “ сред Русия и Украйна, те не бяха подкрепени от нашата поддръжка за Оранжевата гражданска война. (Нали помните „ бисквитките на Майдана “, раздавани от персона, която към момента, за наш смут, е върховен чиновник в Държавния департамент?) Ефективността на украинската опозиция против Русия се дължи в по-малка степен на огромния напредък на национално единение и национализъм на украинците и в доста по-голяма степен на нашите доставки на военна помощ за 30 милиарда $ от 1989 година – повече от потоците за която и да е друга страна, като се изключи Израел и Египет.
Всяко допустимо решение на спора не би трябвало да търси твърда граница или желязна завеса, както е сред Индия и Пакистан, само че по-скоро възобновена причинност, общ туризъм, железопътни връзки, авиация, пощенски служби и посланичество на двете страни в управленията на най-малко няколко културни институции.
Член 19 от Пакта на Лигата на нациите, реализиран от Лойд Джордж, откакто подчинените му се опълчват на драконовските разпореждания на Версайския контракт, разрешава преразглеждане на договорите със единодушието на Съвета на Лигата на нациите, който първоначално след основаването си е решавал редица разногласия. Няма да е голямо изпитание да се разреши на Съвета за сигурност на Организация на обединените нации да направи същото нещо.
След като оправданото ни отвращение от бруталната експанзия на Путин утихне, остава едно главно просветление, декларирано от Лавров: Pax Americana към този момент не е резистентен. „ Ние не можем да сме служители на реда за света “, споделя Ендрю Бонар Лоу, спасявайки Англия и Турция от унищожителна война през 1920 година. Вече не живеем в света от 40те години, в който всички останали велики сили се бомбардираха взаимно до основи. Постоянните членове и институциите, които създадохме за запазване на международния ред, би трябвало да бъдат уважавани за ролята им. Признаването на основателни сфери на въздействие е част от това. Под напън Украйна в този момент евентуално е склонна да се откаже от устрема си за участие в НАТО. В споразуменията от Минск тя признава забележителна автономност на избрана част от Донецк и Луганск.
За мен като наблюдаващ не наподобява евентуално Русия да продължи да се пробва да завладее и да подчини трайно Украйна. Цената е надалеч по-висока, в сравнение с се е предвиждало. След прочут период, порядъчен или непристоен, авантюризмът на Путин ще бъде заплатен със ориста на Хрушчов. Руснаците евентуално не са не запомнили, че бяха нужни няколко години и няколко хиляди жертви за потушаването на въстанието в Украйна, още веднъж подкрепено от Запада, след края на Втората международна война.
Руският режим, колкото и да ни се коства презрян, не е персонална тирания, каквато имаше при Саддам и Кадафи. Може би беше неточност от наша страна да претендираме за друго.
Наша грижа остава обезвреждането на Блинкен и Съливан. Струва си да напомним, че техните сътрудници Ръск и Бънди се подиграваха на Адлай Стивънсън за неговия пръви съвет да размени съветските ракети в Куба с американски ракети в Турция. Точно на това съглашение в последна сметка се съгласиха блюдолизците, откакто бяха на косъм от това да провокират замяна на нуклеарни удари – факт, който в продължение на няколко години беше скриван, поради политическите упоритости на Робърт Кенеди. Ръск и Бънди резервираха постовете си, за жалост на страната ни при последвалите събития във Виетнам. Не бива да позволяваме Блинкен и Съливан да сторят същото.
Джордж Либман е президент на Библиотеката на адвокатската гилдия в Балтимор, създател е на няколко книги по история на дипломацията, сред които „ Дипломацията сред войните: Петимата дипломати и образуването на модерния свят “ и „ Последният американски посланик: Джон Д. Негропонте и неговото време, 1960-2010 “, и двете от издателство Bloomsbury.
Инфо: theamericanconservative.com
Превод за " Гласове ": Екатерина Грънчарова
